На 11 май 1880 г., в деня на славянските първоучители Св. Св. Кирил и Методий, в едно най-обикновено кафене в София, група интелектуалци осъзнават необходимостта от културно средище, където да се събират славяни и да говорят за изкуство.
Това наглед е проста идея. Но идея, която ще даде силен тласък на културния живот в новосъздадената българска държава. Идеята „Славянска беседа“.
1880 година. Преди само две години се води войната за освобождението на България, а преди година е приета първата конституция и се състои Учредителното събрание. Усеща се нуждата от просветно средище, което да даде и начало на развитието на културата, откъдето идва същинското развитие на една държава.
През 1880 година в кафене „Радак“ е предложена идеята за създаване на културно средище за славяните в София – както българи, така и чужденци. Идеята е предложена от Антон Безеншек, който дава и име на дружеството – „Славянска беседа“. Датата е 11 май – деня на Славянските първоучители Св. Св. Кирил и Методий.
На първото заседание от новоизбрания първи председател Иван Данев е отбелязана нуждата от контакти под най-различни форми с другите славянски народи.
При гледането на проектоуставът Безеншек напомня думи изречени от Павел Шаварик – един от основоположниците на всеславянската идея: „Жребият за народите е вече хвърлен, дойде и за нас епоха нова, решителна, преди даже да я очакваме!... Или трябва час по-скоро да се стреснем и да покажем пред света, че сме годни за свобода, или час по-скоро да се слеем с немци, маджари, италианци и т.н. (…) Моралната смърт е най-грозната смърт, както и моралният живот е най-висшето благо.“
Патрон на събитието бе вицепрезидента на Република България, госпожа Илияна Йотова,която произнесе приветствено слово.
В него открои мястото на Народно читалище „Славянска беседа 1880“ в културния живот на столицата и България.
Председателят на Народно читалище „Славянска беседа“ господин Петър Райжеков връчи паметен плакет на госпожа Йотова.
Концертът продължи с първото изпълнение на дамска вокална формация „Димчо Дебелянов“ с песните „Хей, славяни“ и „Хубава си, татковино“
Последва видеопрожекция на снимков материал, свързан с историята на чителището.
Създаденото вече дружество „Славянска беседа“ започва да си търси собствен дом.
На 18 януари 1881 година е свикано извънредно общо събрание, на което е решено да се купи имот на ул. Хасбил (дн. Славянска), където първоначално се построява временна сграда. Въпреки строителството, дейността на „Славянска беседа“ не само не спира, ами все повече се разраства и събитията в Беседата стават все по-масово посещавани.
На 3ти юни 1890 г. е положен основният камък на новата сграда, която става готова в края на годината. В „Славянска беседа“ кипи живот от сутрин до вечер.
През 1917 година при земетресение читалището понася огромни щети и през следващите години отново на преден план стои издигането на нова сграда. Недоимъкът след войната обаче пречи на реализирането на тази идея. Събираните за целта пари, често отиват за благотворителни цели – друга мисия, която дружеството си е поставило.
И все пак въпреки закъснението, новата сграда става факт – повече от десетилетие по-късно през 1935 година е завършена новата сграда на „Славянска беседа“, която познаваме и до днес.
След тази историческа препратка гостите на тържеството видяха видео-изказване на бившия председател и настоящ почетен председател на Съюза на Народните читалища – професор Стоян Денчев.
Последва изпълнение на АИМИ Студията – танцът с мултимедийно представяне „И съм обърнал нощ на ден…“
Почти веднага след учредяването на читалището се създават Музикалните клонове към „Славянска беседа“ – Певчески и филхармоничен.
Николай Николаев, главен певец в Болградската катедрала в Бесарабия, създава в Беседата граждански хор.
Филхармоничният клон се разраства до камерен оркестър, а впоследствие ще стане първият симфоничен оркестър у нас.
Огромен е приносът на Беседата за развитието на театралната дейност в България. През 1892 година в салона на Беседата вече играе драматичен театър „Сълза и смях“. Трупата има два клона – драматичен и оперен. Със сериозна подкрепа от дружеството драматичната трупа дава начало на Народния театър.
Оперният клон пък се обособява като Столична българска опера.
Кукленият театър у нас може да се проследи до трупата „Купчинката на Бръмбазъците“, чийто първи спектакъл през 1924 година става повод за създаването на куклен театър към Беседата.
По-късно актрисата от трупата Мара Николова създава и Столичния куклен театър.
„Славянска беседа“ има и отношение към развитието на киното в България.
Още от началото на 20 век редовно се провеждат филмови прожекции в салона на Славянска беседа с много гостувания на чуждестранни творци.
Приносът на „Славянска беседа“ за развитието на българската култура е всестранен.
Всички състави получили началото си от Беседата бързо се разрастват и в крайна сметка просъществуват и са уважавани културни институции и до днес.
Пример за това е световноизвестната изпълнителка Йълдъз Ибрахимова, която също отправи видеопослане към аудиторията.
Последва изпълнение на пиано ва Андрей Гичев – възпитаник на НЧ „Славянска беседа“ и настоящ студент в НМА „Панчо Владигеров.
Зрителите чуха и изказване на председателя на Съюза на народните читалища – д-р Николай Дойнов, поет, културолог и виден читалищен деятел, председател на Съюза на читалищата.
Фолклорната формация „Михаил Букурещлиев“ развива дейността си в читалището от 2002 година. През месец април тази година, след получена покана, формацията се изяви в Съединените щати, където бяха приети с голямо вълнение. Всичко това стана възможно благодарение на Национален фонд Култура и неоценимата помощ оказана от Народно читалище „Славянска беседа 1880“.
Видяхме видео за им пътуването в Америка, както и чухме тяхно изпълнение и солови изпълнения на Роза Банчева със съпровод Алексей Лесички.
Художествената част на голямата скцена завърши с танцов състав към НЧ АУРА с главен художествен въководител Петко Йошков – „Шопско надиграване“
На сцената излезе настоящият председател на НЧ „Славянска беседа” Петър Райжеков,както и всички участници.
Последва церемония по награждаване-проф. Стоян Денчев-почетен член на НЧ „Славянска беседа“, проф. Николай Дойнов-председател на СНЧ, за активна и дългогодишна читалищна дейност със званието „Почетен член“ и плакет,Доля Димитрова-секретар ва читалищено, за активна дългогодишна читалищна дейнот със званието почетен член. С грамота се удостои Светосла Добрев-зам. председател на читалището, със званието „Почетен член“ и плакет.Плакет получи и г-н Трайчо Трайков-кмет на район „Средец“. Той сподели, че „Славянска беседа“ е една от отличните културни институции на територията на района и връчи паметен плакет.Бяха получени цветя от госпожа Илияна Йотова-вицепрезидент на Република България, от министърът на културата господин Бачев и от театър „София“.
Многообразието, на което станахме свидетели са в основата на читалищната идея. Едно място, на което отваряйки различни врати, попадаш на театрална сцена, в музикална или танцова зала, на художествена или фотографска изложба, в библиотека…
И зад всичко това винаги стоят хората.
Хората отдали живота си на тази кауза – читалищното дело.